Вие сте тук

Ивайло Московски, министър на транспорта и съобщенията: На село може да няма магазин или болница, но поща има

26.07.2018

Интервю на министър Ивайло Московски за в. Трета възраст, с министъра разговаря Ема Иванова

- Вестник „Трета възраст" е национален лидер по абонамент в страната, а наш основен партньор са „Български пощи", която е на ваше подчинение. Все по-често наши читатели ни съобщават, че не им доставят вестника навреме. Наш възрастен абонат, който се придвижва трудно с бастун, ни разказа, че от пощенския клон в малкото селище, където живее, настояват да си получава вестника на място, а не го носят до дома му. Какво към момента е състоянието на държавната фирма „Български пощи"?

- „Български пощи" ЕАД има задължение да доставя печатни издания и до наи-отдалечените райони на страната. В някои труднодостъпни села обаче не е възможно тази услуга да се предоставя ежедневно. Въпреки че министерството се занимава със създаване на политиката в пощенския сектор, ние много държим на обратната връзка с потребителите на пощенски услуги. И за нас като министерство, и за ръководството на дружеството, е важно да бъде проверен всеки сигнал. Ако предоставите повече информация за посочения от редакцията казус, ще възложим проверка.

- През октомври 2017 г. обявихте, че „не се предвижда никакво мащабно преструктуриране на фирмата без сериозен анализ". Преди месец от заседание на транспортната комисия в парламента стана ясно, че консултант от Световната банка е нает да изработи стратегия за развитие на „Български пощи", т. е. готви се преструктуриране на дейността на държавното дружество. Кое наложи преструктуриране и в каква посока ще е то?

- През всичките години като министър съм бил на мнение, че „Български пощи" е дружество със социални функции. До този момент не съм допускал масови съкращения на пощальони, касиери и редови служители на дружеството. Не са закривани и пощенски клонове освен там, където поради демографски причини, не са останали вече нито клиенти, нито кандидати да работят в пощенската станция. И до днес в много отдалечени села може да няма банка, болница, магазин, но има офис на пощите. Ние не забравяме този факт, когато обсъждаме необходимите реформи в дейността на основния пощенски оператор. В същото време сме наясно, че съвременната икономика е толкова динамична, че не само пощите, но и всички останали сектори трябва да предприемат реформа, за да отговорят на очакванията на клиентите си.

Все още е рано да коментирам визията на Световната банка, защото консултациите все още не са стартирали. Процесът на реформи в „Български пощи" ЕАД е базиран на вътрешна стратегия за развитие на дружеството. Знаете, че не само в България, но и в световен мащаб секторът е подложен на силен конкурентен натиск. От една страна, това се дължи на развитието на технологиите, а от друга - на променящите се изисквания и очаквания на потребителите към предлаганите услуги. Затова основният пощенски оператор се е насочил към предлагане на нови услуги и на технологично развитие. Това е пътят за утвърждаване на съществуващите позиции на дружеството и за разширяване на пазарното присъствие.

В изпълнение на стратегията „Български пощи" модернизират обработването на пощенските пратки, налагат строг контрол върху разходите и предлагат нови услуги. Ръководството на дружеството търси нови източници на приходи извън традиционните услуги. В пощенските станции се продават туристически пакети, билети за концерти, календари, книги, лотарийни билети, приемат се плащания с ваучери за колективно пазаруване.

Особено внимание се обръща на обучението на служители, най-вече на тези, които работят директно с клиенти, тъй като те определят облика на дружеството. Обученията се организират в съответствие с текущи потребности - например при внедряване на нова услуга.

- Доколко са основателни твърденията на депутата от БСП Георги Свиленски, че се готви процедура, подобна на тази за летище „София", с цел предаване на държавна собственост в ръцете на частни собственици? От Синдикалната федерация на съобщенията към КНСБ твърдят, че тече скрита приватизация на „Български пощи". Вашият коментар.

Подобни твърдения са абсолютно неверни и неоснователни. „Български пощи" ЕАД е в списъка с предприятия, които са забранени за приватизация. Дружеството е с издадена Индивидуална лицензия за извършване на Универсалната пощенска услуга на цялата територия на цялата страна за срок от 15 години, считано от 30 декември 2010 г.

- Преди дни Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) отчете, че фирма „Български пощи" е загубила лидерството на най-важния си пазар - в категорията универсални пощенски услуги (писма и малки пощенски колети до 20 кг) от частен оператор (при това частните конкуренти работят с високи цени на услугите). Какво е обяснението според вас?

- Нека да припомня, че пазарът на Универсалната пощенска услуга бе либерализиран през 2008 г. от Министерски съвет, без да бъде потърсено съгласието на „Български пощи". Към тогавашния момент никой не беше положил усилия да подготви дружеството за работа в условията на конкуренцията на частните оператори. По това време вече е била приватизирана и Пощенска банка, така че пощите са оставени без необходимата подкрепа и без преструктуриране да оцеляват на свободния

пазар. Въпреки този факт се стараем максимално да запазим и развием лидерството на „Български пощи". По отношение на позициите на основния оператор в доставките на писма и малки колети ръководството ни уверява, че усилено работи за разширяване на пазарния дял в тази категория услуги. При предоставянето на всички останали части от Универсалната пощенска услуга дружеството запазва лидерството си, като отчита почти 90% от общия размер на приходите от пощенски пратки за страната и 99% от приходите от международни изходящи пратки.

- КРС препоръчва намаляване на пощенските станции на „Български пощи" - към края на 2017 г. те са 2980, от които 240 в села под 150 жители, други 1328 в населени места с над 150 и 800 жители. Според чл. 3 на Пощенската директива от 1997 г. държавите-членки на ЕС трябва да гарантират, че универсалната услуга се предоставя без прекъсване на всички потребители на цялата територия на страната, на достъпни цени и с определено качество. Как препоръчаното съкращаване на станции се съвместява с европейските изисквания?

- Към момента няма ясни европейски критерии за гъстота на пощенската мрежа. Посочва се единствено задължение за откриване на пощенска станция в населени места над 800 жители. „Български пощи" търсят вариант за въвеждане на обективни критерии за гъстота. По този начин ще се създадат повече възможности за гъвкаво управление на пощенската мрежа и за подобряване финансовия резултат на дружеството.

Имам уверението на ръководството на дружеството, че въвеждането на ясни критерии няма да повлияе на обслужването на хората в малките населени места и особено там, където „Български пощи" ЕАД е единствен пощенски оператор.

- Вместо да се съкращават станции и служители, което е най-лесният и същевременно най-грешен начин за решаване на проблемите, не е ли редно да си оправят системите, да инвестират в техника и обучение на служителите, да се търсят по-добри резултати в базата, която имат „Български пощи" - огромна мрежа и транспорт?

- Именно в тази посока работят „Български пощи". Обучението на служители е редовна практика. Освен това е въведена система за обработване на пощенските пратки, като постоянно се работи по добавяне на други услуги към нея. През 2018 г. се предвижда обновяване на автомобилите, които доставят писма и пратки и закупуване на оборудване за Българския разменно-сортировъчен център.

- Малко известно е, че „Български пощи" не може да увеличава цените на услугите си с цел компенсиране на по-високите разходи. Цените на Универсалната пощенска услуга се определят по административен начин, а не по пазарен принцип. Какво е мнението ви като принципал?

- Цените на Универсалната пощенска услуга се определят съгласно Закона за пощенските услуги и пощенските директиви. Един от въпросите, които трябва да бъдат преразгледани, е изплащането със закъснение на компенсацията на разходите от предоставянето на Универсалната пощенска услуга. Към момента сумата се получава, след като дружеството е извършило разходите. Това ограничава възможностите за инвестиции в нови технологии. В тази връзка е редно да се предприеме законодателна промяна.