Вие сте тук

Ивайло Московски, министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията:Ако сроковете за „Струма" станат рискови, пренасочваме парите от ЕС

18.05.2017

 

Интервю на министър Ивайло Московски за в. 24 часа, с министъра разговаря Марияна Бойкова

 

Избираме Световната банка или ЕИБ за консултант за концесията на летището

 

 

- Г-н Московски, трети път влизате в този кабинет. Ако 4 години сте министър на транспорта, какво ще оставите?

 

- Улеснен съм, защото управленската програма на ГЕРБ, вече съчетана и с тази на патриотите, е прагматична. За сектор „Транспорт" тя предвижда конкретни проекти, които ще са и нашата политика. На първо място е балансът между различните сектори в транспорта.

 

- Как ще се постигне баланс между автомобилния и жл транспорта? От години се смята, че автомобилният е толериран.

 

- Дълго време е било така. Таксите, които се плащат за жп линии, пристанища и летища, са разходоориентирани, но при метрото и при пътната мрежа не е така.

 

- Сега по-евтино е да возиш стоки с тирове, отколкото да ги качват на влак. Кога ще се промени?

 

- Прекалено е евтино преминаването през България на тировете - срещу 10 евро дневна винетка. В други държави е 6-7 до 10 пъти по-скъпо транзитното преминаване. Към днешна дата е отнето правото на железницата да вози товари, а и пътници, защото влаковете плащат такси, които са адекватни на европейските, а при пътищата не е така. И с пристанищата е същото. Ако вземем един товар от Иран към Западна Европа, ако таксите за камион са като европейските, собственикът на товара би потърсил оферта колко ще му струва превозът през пристанище и след това с влак.

 

- Тол системата трябваше да бъде въведена в 2018 г., но няма да стане, тъй като търгът за нея се обжалва и обжалва.

 

- Предполагам, че колегите ще се справят. Ще настояваме тази политика да се случи, защото държавата субсидира през пътната агенция недостига от пари за пътищата, субсидира и железницата. Надяваме се в първите две години от мандата да бъде факт. На второ място, имаме амбициозна програма в транспорта, тя минава през механизма на концесиите.

 

- Не остана ли малко за концесиониране - летище София и някое друго пристанище?

 

- Така е - останаха летищата София и Пловдив, пристанищните терминали по Дунав. Ако има интерес - фериботният терминал на Силистра, летище Балчик, интермодалният терминал в Пловдив и жп гари. Тъй като и концесията стана мръсна дума, като контрапункт давам пример - преди седмица успяхме да пуснем инвестиция за 30 млн. лв. на концесионирания терминал на пристанището в Бургас. Там даже се изпреварва графикът за реализиране на инвестиции.

 

- Досега строителството на магистрали беше приоритет. Ще трябва да строите в срок жл линии през този мандат.

 

- Това е третата ни цел. Но което сме поели като ангажимент за магистралите, ще бъде изпълнено -Кресненското дефиле на „Струма" и магистрала „Хемус". Изграждането на „Хемус" е необратим процес и ще стане. За доизграждане на „Струма" сме заделили по ОП „Транспорт и транспортна инфраструктура", ще изчакаме до последно тези пари да стоят за дефилето. Ако се окаже, не дай боже, че сроковете минават рисковата граница и можем да загубим тези пари, бихме финансирали резервни проекти на пътната агенция. За „Струма" предполагам, че ще има друг механизъм за доизграждането й - примерно с пари от бюджета. Ако няма резервни проекти, вероятно с консултация с ЕК и с политическо решение можем да преместим парите за железницата. Рано е да коментираме обаче.

 

- Ще се случи ли в този мандат жл магистралата на юг?

 

- Целта е да съединим сръбската с турската и гръцката граница, както и с пристанище Бургас със скоростно жп трасе. За толкова имаме пари. Имаме проект за жп трасето Русе-Варна, работи се по Синдел-Карнобат, имаме идеен проект за Мездра-Горна Оряховица, Видин-Медковец. Ако дойде допълнително финансиране, ще ги направим.

 

- Пак си говорим за строителство в Южна България, а Северна?

 

- Ще използвам максимално капиталовия трансфер на държавата към НКЖИ за подобряване на скоростите по жп линията София-Варна. За повече няма пари.

 

- Най-болната тема в транспорта са Български държавни железници. Как ще се справите там?

 

- Има план за преструктуриране. Към днешна дата дълговете на БДЖ от 850 млн. лв. са около 400 млн. Много има да се прави по подновяване на влаковете. Ще продължа с концепцията авансово плащане при концесия на летище София, което да отиде за БДЖ. Изчаквам да видя каква държавна помощ ще разреши Брюксел. Колкото е тя, толкова ще бъде и авансовото плащане.

 

- Искахте към 550 млн. лв. минимум плащане от концесионера?

 

- Искахме, но ЕК ще се спре вероятно на 250 млн. лв. Не е хубаво да се взема от един сектор и да се дава на друг, но компромисният вариант е системата на транспорта да осигури този ресурс. По-несправедливо е с парите на данъкоплатците да се плащат дълговете на БДЖ.

 

- Кога ще възстановите процедурата за концесията на столичното летище?

 

- Провеждам консултации със Световната банка и с ЕИБ, който даде най-добри условия, ще го изберем за консултант за концесията. Ще се изготвят анализи за 2015 и 2016 г., тъй като не присъстват в досегашните. След като има обществен интерес, хубаво е една голяма институция да бъде гарант за прозрачността.

 

- Това не означава ли забавяне на процедурата вероятно с година?

 

- Не съм спирал аз концесията, питайте тези, които я спряха.

 

- Какво ще стане с БДЖ през това време?

 

- Надявам се да получа помощ от финансовия министър за мостово финансиране, за да решим проблема с дълга, защото там плащаме наказателна лихва от 8 пункта. Другият вариант е разсрочване. Ако ми помогне Министерството на финансите можем да рефинансираме дълга - дали чрез ББР, или от бюджета. Но преди това трябва да дойде разрешение от Брюксел за държавна помощ, казаха ми, че на 23 или на 25 май ще го имаме. Чак тогава можем да работим и за нови влакове.

 

- Откъде пари за тях?

 

- Ще разчитаме капиталовият трансфер от държавата към БДЖ в следващите 4-5 години да бъде гарант за нови влакове. Процедурата ще я обявим така, че доставчикът да финансира новите влакове и след това да му се изплащат.

 

- Това китайската фирма ли ще бъде?

 

- Не зная, ще има процедура.

 

- Какви ще са сроковете за новите влакове?

 

- Казвам - до края на този месец нотификацията трябва да дойде. Другия месец ще изберем консултант за летище София. В рамките на 3-4 месеца ще стартира процедурата за концесията. Така че дори да ни рефинансират, ще си получат парите от летището. Ще дам срок на БДЖ от няколко месеца да си изготвят процедурата за нови влакове. Защото правим едни хубави релси за до 200 км в час, инвестициите са над 1,5 млрд. лв., но докато не качим на тях нови влакове, никой няма да го разбере. До средата на мандата вероятно ще има нови влакове и концесията на летището ще е приключила.

 

- Само че, г-н Московски, графикът на влаковете пак се обърка. Има закъснения. Защо?

 

- Защото при служебния кабинет вземаха локомотиви от товарните превози, за да ги дадат на пътническите влакове и да кажат - оправихме графика. Но излезте и го обяснете, а не да казвате - ние сме чудотворци и оправихме графика. Я да видя оперативната загуба на товарните превози - тя се качила до небето. Не се прави така.

 

- Тези над 4 млн. пътници за първото тримесечие не ги интересува какво става в холдинга, те искат влаковете да идват навреме.

 

- Но мен ме интересува.

 

- Премиерът Борисов назначи за зам.-министър Ангел Попов, но пък превозвачите са срещу него.

 

- Имах честта във вторник да се запозная с него. Секторът му е автомобилният транспорт, надявам се да се справи. Попов е политическо предложение, на г-н Валери Симеонов е. Пожелавам му успех, надявам се да се справи. Винаги съм защитавал интересите на българските превозвачи. Надявам се колегата да намери правилния подход и път. за да може да си говори с бранша. В крайна сметка зам.-министрите се назначават и освобождават от премиера.

 

Роден е на 19 юли 1972 г.

 

Завършил е финансов мениджмънт в Стопанската академия в Свищов и УНСС, специалност публични финанси

 

От 1999 до 2002 г. е търговски директор на „Сата", шеф на борда на директорите на „Монтана" и член на надзора на „Аналитик".

 

До 2003 г. е търговски директор на „Балтекс ко-мерс".

 

До 2009 г. е управител на представителството за България на STOLL –Германия

 

От юли 2009 до май 2011 г. е зам.-министър на транспорта , информационните технологии и съобщенията

 

Министър на транспорта в двата предишни кабинета на Бойко Борисов

 

Владее немски и английски