Вие сте тук

Проект на Постановление за изменение и допълнение на Наредба за таксите за използване на летищата за обществено ползване и за аеронавигационно обслужване в Република България, приета с Постановление № 280 на Министерския съвет от 1998 г.

Проект на Постановление за изменение и допълнение на Наредба за таксите за използване на летищата за обществено ползване и за аеронавигационно обслужване в Република България, приета с Постановление № 280 на Министерския съвет от 1998 г.

Проектът е публикуван в електронен вид за обществено обсъждане и е на разположение в Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

Мотиви:

В проекта са включени четири групи изменения и допълнения:

Първата е свързана с постъпило Официално уведомително писмо от Европейската комисия относно Нарушение № 2014/4241, в което се съдържат констатациите, че Република България не е транспонирала правилно чл. 11, параграф 6 от Директива 2009/12/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2009 година относно летищните такси и следователно не прилага правилно и чл. 6, параграф 3 и чл. 11, параграфи 3 и 6 от същата директива.

В чл. 6, параграф 3 от Директива 2009/12/ЕО е установено правото на ползвателите на летището да представят на вниманието на независимия надзорен орган несъгласие с решение на управляващия летището орган, свързани с летищните такси. Това изискване е транспонирано през 2011 г. в чл. 122к, ал. 2 и 3 от Закона за гражданското въздухоплаване (ЗГВ).

В чл. 11 параграф 6 от Директива 2009/12/ЕО е предвидено държавите-членки да установят:

а) процедура за разрешаване на споровете между управляващия летището орган и ползвателите на летището;

б) условията, при които такива спорове могат да бъдат отнесени до независимия надзорен орган;

в) критериите, по които се разглеждат такива спорове.

В последното изречение на параграф 6 на чл. 11 от Директива 2009/12/ЕО се предвижда, че тези процедури, условия и критерии трябва да са недискриминационни, прозрачни и обективни.

В писмото си Европейската комисия изразява становището, че „българските законови, подзаконови и административни актове неправилно транспонират чл. 11, параграф 6, б. „б“ от Директива 2009/12/ЕО и последното изречение на чл. 11, параграф б, тъй като те не установяват прозрачни, недискриминационни и обективни условия, на които са длъжни да отговарят ползвателите на летището, за да могат да отнасят спорове до независимия надзорен орган. Европейската комисия счита, че ползвателите не разполагат с информация за такива условия, свързани с представянето на доказателства за „представителните правомощия“ на жалбоподателите.

В параграф 1 от проекта се съдържа предложение за допълнение на чл. 1 от наредбата с нови ал. 4 и 5. Това предложение е изготвено във връзка с цитираното по-горе официално уведомително писмо от страна на Европейската комисия относно Нарушение № 2014/4241. Следва да се отбележи, че констатациите на Европейската комисия са направени по повод отхвърлянето от Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“ на жалба на комитета на ползвателите на летище София срещу решението на „Летище София“ ЕАД за определяне на летищните такси за 2013 г. на основание липса на доказани представителни правомощия от жалбоподателите. В новата ал. 5 на чл. 1 се предвижда, че жалби срещу решение на летищния оператор за определяне на размера на летищните такси могат да подават и упълномощените от ползватели на летището или от сдружения на ползватели на летището лица. В пълномощното на упълномощените лица е необходимо да се съдържа изявление, че същите лица имат право да обжалват решението на летищния оператор пред Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“ ( ГД ГВА), както и да участват във всеки от етапите на производството по чл. 122к - чл. 122п от ЗГВ. Предложението, с което се цели постигане на правилното транспониране на посочените от Европейската комисия разпоредби на директивата, беше изпратено до Европейската комисия с официална Позиция на Република България по процедура за Нарушение № 2014/4241, която беше одобрена и от Съвета по европейските въпроси към Министерския съвет.

Втората група изменения е свързана с редакционни промени, целящи актуализиране на съществуващите разпоредби. Изменението в чл. 2, ал. 2 от наредбата е свързано с необходимостта от посочване на основния документ – удостоверение за съответствие с нормите за авиационен шум, определящ максималното излетно тегло (MTOW) на въздухоплавателно средство, опериращо на дадено летище. На база MTOW се определят такса кацане и такса паркиране на въздухоплавателното средство.

Третата група предложения са свързани с изменения и допълнения в Методиката за определяне на летищните такси – Приложение № 1 към чл. 1, ал. 3 от Наредбата за таксите за използване на летищата за обществено ползване и за аеронавигационно обслужване в Република България. В изготвения проект се предвижда допълнение на основните принципи и разходните елементи при определяне размера на летищните такси от летищния оператор. Без да се засяга принципа, че таксите за летищните услуги не са ориентирани към печалба, но те трябва да осигуряват самофинансиране на дейността е включено допълнение към него, поради необходимостта от прецизиране на размера на таксите чрез отчитане на икономия на разходи или изразходвани в повече средства, както и евентуални промени в очакваните приходи (намаление или увеличение) от летищни такси.

Необходимо е структурата на разходните елементи да бъде допълнена с нов елемент „цена на капитала”, като се предлага в раздел І от методиката, да бъде добавена нова подточка 1.7. Предложен е начин за изчисляване на капитала, придружен с конкретни формули. Предложеният нов разходен елемент е заимстван от Политиката на ICAO за летищните и аеронавигационите такси – Doc 9082, секция II, параграф 30 i и параграф 30 viii, както и от Наръчник на ICAO за летищна икономика – Doc 9562, секция VI, параграф 4.42 и приложение № 3.

Също така се предлага в частта на размера на таксата за паркинг да бъдат направени  изменения. Промяната е обусловена от настъпили промени през периода от първоначалното публикуване на Методиката до настоящия момент, тъй като летище София разполага с ограничен брой стоянки за паркинг, а трафикът на летището се е увеличил, спрямо предходен период. Наличието на над 12 броя въздухоплавателни средства (ВС), паркирани на оперативни стоянки, които не изпълняват полети в рамките от 3 до 10 месеца силно ограничават възможностите на летищния оператор да балансира равнопоставено разпределението на летищните ресурси между отделните авиокомпании.

От друга страна, непрестанно нарастващия трафик, налага на летищния оператор да разполага със свободни стоянки, на които да обслужва въздухоплавателни средства, изпълняващи полети и съответно носещи приходи, за разлика от тези, които паркират за дълъг период без да изпълняват полети. По този начин паркиращите дългосрочно ВС създават условия за неравнопоставеност между отделните авиопревозвачи от една страна и създават рискови ситуации на перона при обслужване на ВС, както и не дават възможност на летищния оператор да почиства перона и пътеките за рулиране на необходимото ниво, включително от сняг и лед през зимния сезон, да извършва ремонти през пролетните и летните месеци, което пък създава предпоставки за инциденти.

В допълнение на изложеното, следва да се има предвид, че наличието на дерегистрирани ВС и паркирането им на перона, макар и на дългосрочни стоянки, силно затруднява дейността на летищния оператор  при обслужването както на редовния, така и на чартърния трафик.

Практиката показва, че на други европейски летища също е въведено различие в таксуването, в зависимост от периода на престой на ВС, като при по-дълъг престой има увеличение на таксата.

Всичко това налага да се промени размера на такса паркинг така, че да стимулира авиокомпаниите да изпълняват полети с въздухоплавателните си средства, а не да стоят на паркинг продължително време, или да базират самолетите си на други летища.

Следващата група изменения в Методиката е в раздел III т. 3, в който се предлага да  отпадне текста „Таксата може да бъде диференцирана за пътници, заминаващи по международни линии, и за пътници, заминаващи по вътрешни линии“. В раздел IV. т. 3.1 се предлага да отпадне възможността за определяне на такса за пътници, диференцирана по дестинацията на пътуване (международна и вътрешна), като в тази връзка е предложена съответно изменена формула за този вид такса чрез премахването на коефициентът Kdest и индексът „n“ за номер на пътнически терминал. В текста на раздел IV. т. 3.2 е предвидено летищният оператор да разполага с възможността да определя различен размер на пътническата такса при наличието на диференцирана летищна инфраструктура.

Тези предложения са с оглед предоставяне на равнопоставеност на всички летищни ползватели, с цел еднакво ценово третиране на пътниците.

Четвъртата група изменения в проекта е обусловена от обстоятелството, че решението на главния директор на ГД ГВА, потвърждаващо решението на летищния оператор – „Летище София“ЕАД, е влязло в сила през 2017 г. Съгласно изискването на чл. 122, ал. 2 от ЗГВ, след влизане в сила на решението на летищния оператор размерът на летищните такси следва да бъде включен в наредбата по ал. 1 от същия текст. В тази връзка, с оглед спазването на посоченото изискване и съответно законосъобразното регламентиране на таксите за 2016 г. е необходимо да бъде направено допълнение в Наредбата за таксите за използване на летищата за обществено ползване и за аеронавигационно обслужване в Република България, приета с Постановление № 280 на Министерския съвет от 1998 г., с което в приложение към наредбата да бъде възпроизведено съдържанието наокончателното решение на главния директор на ГД ГВА. С приложение 1в към чл. 1, ал. 2 от наредбата се въвежда съдържанието на посоченото решение и то се отнася за периода 01.01.2016 г. — 31.12.2016 г.

Към проекта е приложено становище на Работна група № 9.

Проектът на постановление няма да окаже пряко и/или косвено въздейсшие върху държавния бюджет, поради което е изготвена и към този доклад се прилага одобрена финансова обосновка съгласно Приложение № 2.2 към чл. 35, ал. 1, т. 4, буква „б“ от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация.

В съответствие с чл. 26, ал. 3 от Закона за нормативните актове, проектът на постановление, мотивите към него, докладът и частичната предварителна оценка на въздействието са публикувани на интернет страницата на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Министерството на финансите и в Портала за обществени консултации на Министерския съвет.

Резултатите от проведеното обществено обсъждане и становищата, постъпили в хода на съгласуването на проекта по реда на чл. 32, ал. 1 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация, са отразени в приложените към този доклад справки.