Позиция относно концесионна процедура на Интермодален терминал - Пловдив

Във връзка с твърдения на народните представители Драгомир Стойнев, Жельо Бойчев и Георги Свиленски, Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, предоставя следната информация:

1.     Прединвестиционното проучване за изграждането на интермодален терминал Пловдив  е стартирало през 2008  г. (от правителство на Сергей Станишев), където са заложени основните насоки за реализирането на проекта, включително реализацията на публично-частното партньорство.

2. На 31.10.2013 г. (по време на правителството на Пламен Орешарски)  Управляващият орган на ОП „Транспорт“ в МТИТС одобрява формуляра за кандидатстване за финансиране на изграждането на ИМТ Пловдив, с бенефициент НКЖИ. Проектът (финансовата помощ) преминава през нотификация в Генерална дирекция „Конкуренция“ на Европейската комисия и продължителна кореспонденция между оторизираните държавни органи за изследване на режима на държавни помощи при финансирането.

3. С писмо от 13.11.2014 г. (по време на правителството на Бойко Борисов) ГД „Конкуренция“ уведомява, че са приключили предварителната проверка по мярката и предоставянето на финансиране към НКЖИ не представлява държавна помощ по смисъла на чл.107 от ДФЕС (Договор за функционирането на ЕС). Мярката не включва и държавна помощ по отношение на бъдещия концесионер, тъй като държавата се е ангажирала изборът му да бъде с открита, равнопоставена и недискриминационна процедура, която няма да навреди на Общия пазар, както и че той ще оперира на пазарен принцип.

С този акт на ЕК (ГД „Конкуренция”) фактически беше дадена „зелена светлина“ за реализация на инвестицията на НКЖИ по изграждане на ИМТ Пловдив и проектът беше стартиран. Ангажимент остана след изграждането на базовата инфраструктура тя да бъде предоставена на концесия. В тази насока са всички финансови анализи, планове и програми при реализацията на проекта.

4. С РМС 947/10.11.2016 г. е открита процедурата за предоставяне на концесия на ИМТ Пловдив. На тази дата, кабинетът на министър-председателя Бойко Борисов не е в оставка и твърденията на народните представители са неверни.

За улеснение на народните представители Драгомир Стойнев, Жельо Бойчев и Георги Свиленски, предоставяме следната информация:

Плащанията, които избраният концесионер следва да извършва, съгласно приетото Решение на Министерския съвет са следните:

– еднократно концесионно плащане в размер 5 000 (пет хиляди) лева и дължимия ДДС върху тази сума.

– годишни концесионни плащания към концедента, съставени от две части – фиксирана и променлива. Фиксираната част е в размер съгласно офертата на участника в процедурата, но не по-малко от 50 000 (петдесет хиляди) лева без ДДС. Променливата част е в размер, равен на процент, определен съгласно офертата на участника в процедурата, определен за концесионер, но не по-малък от 10 на сто (10%) от общия размер на нетните приходи от всички дейности за съответната година, свързани с ползването на обекта на концесията, и дължимия ДДС върху сумата;

– Инвестициите, които концесионерът ще бъде задължен да извърши са не по-малко от 4 687 600 лева без ДДС за срока на концесията, в т.ч. – инвестиции в размер, не по-малък от 1 400 000 лева без ДДС за първите две години от срока на концесията.

В откритата с Решение № 947/10.11.2016 г. на Министерският съвет процедура са спазени основните принципи, залегнали в Закона за концесиите, за публичност, прозрачност, свободна и лоялна конкуренция, равнопоставеност и пропорционалност. В тази връзка, неясно остава твърдението на народните представители, че концесията „ще бъде дадена на голяма фирма от Пловдив“. Заложените в процедурата изисквания към участниците не включват ограничително условие на териториален принцип на участниците в процедурата. Напротив, изпратеното и публикувано Обявление за откриване на процедурата за предоставяне на концесия в Европейски вестник, в съответствие с изискванията на Директива 2014/23/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г. за възлагане на договори за концесия, осигуряват по-голяма публичност и възможност за широк кръг участници да се запознаят и участват в нея.