Правна рамка на ограничителните мерки на ЕС

2.1. Европейска правна рамка

Правното основание на ограничителните мерки на ЕС е член 29 от Договора за Европейския съюз и член 215 от Договора за функционирането на Европейския съюз.

В член 29 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) се предвижда, че Съветът може да приема решения, които определят подхода на Съюза по отделен въпрос от географско или тематично естество, включително ограничителни мерки.

В член 215 от Договора за функционирането на Европейския съюз се предвижда възможност Съветът да приема ограничителни мерки по отношение на физически или юридически лица, недържавни групи или образувания, или да приема мерки, предвиждащи прекъсването или ограничаването, изцяло или частично, на икономическите и финансови отношения с една или няколко трети страни, въз основа на решение по член 29 от ДЕС.

Ограничителните мерки на ЕС се прилагат чрез:

  • Регламенти на Съвета на Европейския съюз;
  • Решения на Съвета на Европейския съюз.

Актуалните правни актове на ЕС (решения и регламенти), с които се налагат ограничителните мерки на ЕС срещу трети държави, образувания и лица, могат да бъдат намерени на интернет страница за достъп до правото на ЕС EUR-Lex. Платформата EUR-Lex предоставя достъп до правните актове на ЕС и на български език.

2.2. Национална правна рамка

  • Конституция на Република България;
  • Закон за контрол по прилагане на ограничителните мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна;
  • Решение № 789 на Министерския съвет от 2022 г. за създаване на Координационна група по прилагането на ограничителните мерки на Европейския съюз.