Широколентовият достъп се припознава от Европейската комисия като един от основните инструменти за подобряване на икономическото и социално благосъстояние на населението. Цифровото общество и цифровите технологии носят със себе си нови начини за учене, забавление, работа, проучване и изпълнение на амбициите. Те също така носят нови свободи и права и дават възможност на гражданите на Европейския съюз (ЕС) да достигнат отвъд физическите общности, географските места и социалните позиции. Широколентовият достъп до интернет представлява основен елемент на цифровата трансформация. Недискриминационният, достъпен, безопасен и ефективен достъп до интернет трябва да бъде осигурен като услуга в обществен интерес, за да може всеки да участва в икономическия и обществен живот. Без висококачествена и устойчива цифрова инфраструктура, не само ефективното използване на цифрови услуги е ограничено или затруднено значително, но и използването и развитието на технологиите и различните иновационни решения.
Съгласно Доклада за цифровото десетилетие за 2023 г., България е постигнала много голям напредък в областта на фиксираната широколентова свързаност. Връзките с оптични линии до отделните жилища (FTTP) са се подобрили значително дори в сравнение с резултатите от 2022 г. (от 81% на 86%), които вече бяха по-високи от средните за ЕС 56%. Започнато е активно внедряване на мобилни 5G мрежи, а покритието през 2022 г. се е увеличило до 67% Като заключение ЕК препоръчва България да ускори усилията си по отношение на инфраструктурата за свързаност, по-специално като предприеме мерки за стимулиране на използването на гигабитова свързаност и ускоряване на внедряването на 5G.
Разпространението на високоскоростна свързаност може да доведе до значително нарастване на брутния вътрешен продукт, заетостта, конкурентоспособността на националните икономики на международната сцена и качеството на живот. Компонент „Цифрова свързаност“ от Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) цели изграждането на модерна и сигурна цифрова инфраструктура и преодоляване на териториалните дисбаланси, свързани с разпространението на широколентовия достъп.
Министерството на транспорта и съобщенията (МТС), съвместно с Изпълнителна агенция „Инфраструктура на електронното управление“ (ИА ИЕУ) съгласно Постановление № 333 на Министерския съвет от 20 октомври 2022 г. за изменение на Постановление № 157 от 07 юли 2022 г. за определяне на органите и структурите, отговорни за изпълнението на Плана за възстановяване и устойчивост на Република България, отговарят за изпълнението на инвестиция „Широкомащабно разгръщане на цифрова инфраструктура на територията на България“ от НПВУ. Проектното предложение включва дейности насочени към развитие на държавната опорна мрежа чрез увеличаване на преносния ѝ капацитет и осигуряване на свързаност до всички общински центрове; подобряване на свързаността в предимно периферни слабонаселени и селски райони и разгръщане на мрежи с много голям капацитет (ММГК); информация и комуникация.
За целите на проектно предложение П18 „Широкомащабно разгръщане на цифрова инфраструктура на територията на България“ в област Цифрова свързаност от Стълб 3: Свързана България от Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) е извършено картографиране относно предлагането на широколентов достъп до интернет на територията на страната.
Събраните данни представляват актуално картографиране на съществуващата частна и публична инфраструктура и качеството на обслужване при използване на стандартни показатели за „картографирането“ на широколентови мрежи, вкл. за потребностите на секторите, имащи специфични нужди. Картографирането и анализът на комуникационната свързаност и широколентовото покритие в страната са извършени с помощта на уеб ГИС приложение като са използвани данни от Единната информационна точка (ЕИТ), Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) и телекомуникационните оператори, за да се определи кои географски райони ще бъдат обхванати от мярката за държавна помощ по проекта.
Горепосочената информация е достъпна в раздел „Широколентов достъп“ на ЕДИННАТА ИНФОРМАЦИОННА ТОЧКА на адрес: https://sipbg.gov.bg/Web/?configUrl=https://sipbg.gov.bg/Web/BaseProject/Configs/config.json.
Картографирането за мобилни и фиксирани мрежи се извършва съгласно подробните насоки за финансиране на широколентовата инфраструктура като част от Насоките на ЕС за прилагане на правилата за държавна помощ във връзка с бързото разгръщане на широколентови мрежи (2013/C25/01), които изрично реферират към Насоките на Органа на европейските регулатори в областта на електронните съобщения (ОЕРЕС/BEREG) за географските проучвания и разгръщането на мрежи.
Базата данни е изготвена с ниво на разделителна способност 100 м x 100 м. Подробни данни от извършеното картографиране може да намерите тук.
Целта на интервенцията е подпомагане разгръщането на мрежи с много голям капацитет, включително и 5G свързаност, с фокус към по-слабонаселени и отдалечени селски райони.
Основната цел е да се подпомогне разгръщането на ММГК, с фокус върху общински центрове в по-слабонаселени и отдалечени селски райони, в които вече има изградени мрежи за достъп и/или обхващане на изградени кули на мобилни оператори с оптична свързаност, която би осигурила необходимия капацитет за мрежи за пренос (мобилен „backhaul“) за 5G мобилна свързаност, ако това е по-ефективен начин за осигуряване на покритие до крайния абонат. Както е посочено в Актуализирания национален план за широколентова инфраструктура за достъп от следващо поколение „Свързана България“, съществуват много региони, които нямат връзка с гигабитови мрежи. Постигането на целите на гигабитовото общество няма да бъде възможно без инвестиции в ММГК. Към настоящия момент Министерството на транспорта и съобщенията (МТС) извършва подготвителни дейности по изготвяне на нотификация за държавна помощ към Европейската комисия.
В момента значителни части от България са изключени от възможността за свързване с високоскоростни мрежи, което е пречка за растежа на гигабитовото общество в страната. Това цифрово разделение допълнително увеличава риска от обезлюдяване на райони в големи части от страната. Следователно интервенцията има двойна цел – да стимулира слабо свързаните и селските райони, от една страна, и да осигури достъп до ММГК за всички българи, от друга. За да се разгръщат ММГК и да се осигури свързаност на домакинствата със скорости от 1Gbps, в много райони на страната трябва да се направят инвестиции в оптични мрежи за пренос до отдалечени и слабонаселени места. Без такива инвестиции телекомуникационните и другите мрежови оператори няма да имат пазарен интерес от по-нататъшни инвестиции в MМГК в такива места. Частните оператори не са склонни да инвестират в мрежи за пренос и мрежи за достъп в онези райони, които са предимно отдалечени, селски райони с ниска и намаляваща гъстота на населението, което се дължи, от една страна, на значителни разходи за разгръщане на инфраструктурата, а от друга, на ниска рентабилност на такава инвестиция. Друг фактор, който прави частните инвестиции в съответните зони непривлекателни за частните оператори, е относително ниската покупателна способност на местните жители и по този начин броят на потенциалните клиенти на телекомуникационни услуги в сравнение с инвестициите би бил значително нерентабилен. Внедряването на високоскоростни мрежи в тези зони ще намали разходите за изграждане на мрежи за достъп, като намали разстоянието до крайния потребител.
Трябва да се подчертае, че България има един от най-високите проценти на обезлюдяване в селските райони в ЕС. Загубата на население в северозападната и североизточната част на страната, както и в някои от планинските райони, създава големи социално-икономически предизвикателства. В тази връзка, правителството прие Стратегия за демографско развитие с хоризонт 2030 г. със следните приоритети:
1. Забавяне на негативните демографски процеси и намаляване на броя на населението;
2. Преодоляване на негативните последици от остаряването на населението и подобряване на качествените характеристики на човешкия капитал;
3. Постигане на социална кохезия и създаване на равни възможности за пълноценен социален и продуктивен живот за всички социални групи;
4. Ограничаване на диспропорциите в териториалното разпределение на населението и обезлюдяването в някои от региони и селата;
5. Адаптиране и синхронизиране на нормативната база с обществените потребности за балансирано демографско развитие на населението и развитието на качеството на човешкия капитал.
Цифровото разделение в България отнема на младото поколение в селските райони възможността за намиране на работа и създаване на работни места. Достъпът до високоефективна свързаност не е гаранция за намаляване на обезлюдяването в селските райони, но е необходимо условие, за да се даде възможност на всички други политики, насочени към поддържане и повишаване на жизнеността в селските райони.
Взаимодействията между градските и селските територии или между градските и селските населени места в европейската практика се изследват в няколко области - демографски промени, заетост, социален статус и риск от бедност, комуникация и мобилност, достъп до социални услуги, свързаност и достъп до информация, икономическа диверсификация и иновации, отдих и туризъм, опазване на околната среда.
Селските и слабо населените региони са икономически нерентабилни по отношение на пазарните механизми. Тяхното население има ограничени финансови възможности и относително слабо познаване на интернет и информационните технологии, което предполага слабо първоначално търсене на съответните услуги. Социално-икономическите фактори, които допринасят за ниското равнище на разпространение на широколентовия достъп в селските райони, са ниските доходи на населението, лошото образование и липсата на достъп до нови технологии, лошото качество на услугите или застаряването на населението. Характеристиките на тези региони обясняват липсата на инициатива на частния сектор и ограничените частни инвестиции. Това изисква държавна намеса в тези региони, за да се намери трайно решение на проблема и да се стимулира икономическият растеж. Процесът на внедряване на цифрови инфраструктури, както и насърчаването на ползите от интернет и ИКТ, включително обучението на потребителите, ще насърчат частните оператори да използват инфраструктурата и да предлагат конкурентни услуги на дребно. Достъпът до и използването на ИКТ мрежи и услуги трябва да бъде разширен, особено в по-малките населени места, където обществените точки за достъп са единствената възможност за много потребители. За да се преодолеят различията е необходимо да се предприемат съответните мерки. Например в средно населените райони е целесъобразно да се осигури широколентова свързаност за нуждите на държавните институции и публичните институции като общини, библиотеки, училища и др., създаване на безплатни безжични зони около обществени сгради и институции, изграждане на местни комуникационни възли, свързани с високоскоростни линии, към национални опорни мрежи и др. Ще бъдат предприети мерки за стимулиране на предлагането и търсенето на услуги, осъществявани чрез широколентови мрежи, насочени към повишаване на цифровата грамотност на населението и насърчаване на използването на електронни услуги.
До 2030 г. България трябва да бъде снабдена със симетрични гигабитови мрежи за достъп в цялата страна. Устойчивата оптична мрежа, комбинирана с универсално достъпна мобилна мрежа, ще позволи на всеки гражданин, всеки бизнес и всяка публична институция да използва възможностите за цифровизация при равни условия в цялата страна. Същевременно следва да се предприемат стъпки за осигуряване на възможност за свързаност до всички общински центрове на държавната опорна мрежа.
В максимална степен ще се преодолее цифровото разделение чрез разгръщане на цифрова свързаност в отдалечените и слабонаселени райони и повишаване на цифровите компетентности на населението, постигайки целите на политическата програма „Цифрово десетилетие“ до 2030 г. В резултат на това България ще играе съществена роля в европейския цифров пазар и ще осигури и разшири позицията си на доверен партньор, утвърждаващ европейските ценности на Западните Балкани.
В Насоките за широколентовия достъп се определят условията, при които държавната помощ, предоставена на държавите членки за разгръщане на широколентови мрежи и използване на наличните широколентови услуги, може да се счита за съвместима с единния пазар. Неефективност на пазара съществува, ако пазарите, оставени сами и без публична намеса, не успяват да доведат до ефикасни резултати за обществото.
Мярката отговаря на всички принципи за съвместимостта, описани в Насоките, включително цели от общ интерес, съществуване на неефективност на пазара, целесъобразност и стимулиращ ефект на мярката.
С цел да се ограничи всяка възможност за нарушение на конкурентната среда, включването на отделните райони ще се извършва след широка консултация със заинтересованите страни. В тази връзка и в изпълнение на задълженията си на Национална компетентна служба в областта на широколентовия достъп (Broadband Competence Office – BCO), Министерството на транспорта и съобщенията, организира публична консултация относно инвестиционните намерения в намерения в областта на изграждане и развитие на мрежи с много голям капацитет: https://www.mtc.government.bg/bg/category/46/publichna-konsultaciya-otnosno-investicionnite-namereniya-v-oblastta-na-izgrazhdane-i-razvitie-na-mrezhi-s-mnogo-golyam-kapacitet.
Осъществяването на интервенцията е изцяло съобразено с целите на политическата програма „Цифрово десетилетие“ до 2030 г., а именно гигабитов интернет за всички европейски домакинства и 5G за всички населени места до 2030 г. и би имало пряко отражение върху представянето на България съгласно Доклада за цифровото десетилетие.
В съответствие с изискванията на Европейската комисия, Министерство на транспорта и съобщенията изготви и изпрати мотивирани запитвания до националния регулаторен орган – КРС и до Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) относно реализиране на инвестиция „Широкомащабно разгръщане на цифрова инфраструктура на територията на България“ от Националния план за възстановяване и устойчивост.
КРС и КЗК се поизнесоха положително относно представената информация и мотиви във връзка с реализацията на проект П18 от НПВУ. Официалните запитвания и становища са достъпни по-долу:
|
Запитване |
Становище |