Интервю на министър Георги Гвоздейков за в. Строител, разговора проведе Десислава Бакърджиева
КСБ е дългогодишен партньор на държавата в дискусиите за развитие на инфраструктурната свързаност
Mинистър Гвоздейков, каква е равносметката Ви за 2023 г.? Кои бяха основните теми, по които работихте? Какво отчитате като успех и за какво не стигна време? Към какво ще са насочени усилията Ви през 2024 г.?
За тези шест месеца начело на министерството всеки ден започваше с нова тема и проблем за решаване. От спешната помощ по въздух през БДЖ и „Български пощи“ ЕАД до поръчките за нови влакове и закъснелите железопътни проекти, които заварихме. Въпреки това обаче успявахме да намерим решение на всяка ситуация и в крайна сметка ще кажа, че управляваме процесите ефективно.
През следващата година предстои развитие по някои много важни проекти в транспортния сектор – България вече ще има спешна помощ по въздух и няма да сме една от малкото държави в Европейския съюз, която все още не е изградила тази система. За мен това е и лична кауза, за която съм вложил много усилия и време, и се радвам, че вече се виждат първите резултати от този труд.
Ключово важно също е през 2024 г. да имаме договори с изпълнители за закупуването на новите влакове по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ). Бих казал, че това вече ще е истинската реформа в железницата, която хората отдавна очакват. Паралелно с това проучваме абсолютно всички възможности за закупуване на подвижен състав още през 2024 г., за да спрем този постоянен недостиг на влакове и локомотиви. Преди дни БДЖ подписа договор за 10 нови локомотива от типа „Смартрон“ на „Сименс“ и очакваме в края на следващата година да получим първия от тях.
„Български пощи“ е другата голяма тема. Когато влязох в Министерството на транспорта и съобщенията (МТС) през юни, ние трябваше да предприемем много бързи мерки заради отпуснатия заем от Европейската комисия. Знаете, тяхното условие за тази финансова помощ беше да се изготви план за преструктуриране и оздравяване на дружеството. Ние го представихме пред ЕК още през септември, а през 2024 г. предстои да развием портфолиото от услуги, което ще предлагат пощите, а също и увеличаване на пазарния им дял в куриерските услуги.
Как приключва ОП „Транспорт и транспортна инфраструктура 2014-2020”? Усвоен ли е целият бюджет на oперативната програма и като цяло положителни ли са резултатите от постигнатото?
Работата по „ОПТТИ 2014-2020“ все още не е приключила, защото нашата цел е да използваме буквално всеки ден до края на годината. Предстои също и пускането в експлоатация на завършените обекти и разплащане на средствата по тях. Така че мога да кажа, че към днешна дата размерът на разплатените средства е близо 3 млрд. лева, но това число значително ще се промени.
Стремежът ни е максимален обем от ОПТТИ да бъде усвоен и да завършим програмен период 2014-2020 с много малки загуби спрямо общия бюджет.
Очакваме всеки момент да бъде пуснат официално в експлоатация тунел „Железница“ от автомагистрала „Струма“. Също в края на ноември като част от мерките за усвояване на свободния ресурс по ОПТТИ започна изграждането на 6 км и 6 метростанции от Линия 3 на метрото. Това е участъкът от ул. „Шипка“ до бул. „Цариградско шосе“.
Вече разплатихме и около 278 млн. лева енергийни компенсации за малки и средни предприятия.
Друга част от проектите са фазирани и тяхното изпълнение ще продължи и през новия програмен период по Програма „Транспортна свързаност 2021-2027“.
Как оценявате развитието на „ПТС 2021-2027“? Какви проекти ще могат да стартират през 2024 г.?
Много е важно през 2024 г. да има сериозно раздвижване по проектите, залегнали в ПТС, защото вече се намираме в третата година от програмния период, а знаете, че това са едни от най-мащабните проекти в страната. В железопътния сектор голяма част от проектите са фазирани от „ОПТТИ 2014-2020“, така че при тях няма да има прекъсване.
В пътната ос вече започна една част от проекта за автомагистрала „Русе - Велико Търново“. Вярвам, че през 2024 г. ще има договори с изпълнители и за другите участъци.
Преди месец стартирахме проект за драгиране в част от Бургаското пристанище, по който дейностите също ще продължат през новия програмен период.
Какви инфраструктурни проекти ще се реализират със средства по Механизма за свързване на Европа (МСЕ) за периода 2021-2027?
Най-важният проект, за който чакаме решението на Европейската комисия още в началото на 2024 г., е проучването за втори мост Русе – Гюргево. Заедно с Румъния подадохме през септември съвместен проект за предпроектно проучване на втори мост между Русе и Гюргево над река Дунав. С това на практика стартирахме процеса по изграждане на втори комбиниран пътен и жп мост над р. Дунав при Русе. И той вече не е само добро намерение.
Другият ключов проект е FAST Danube, който отново е съвместен с румънската страна. Той цели подобряване на условията за корабоплаване в общия българо-румънски участък на р. Дунав. Предстои да подадем проекта до края на януари 2024 г., когато е крайният срок по настоящата покана за набиране на проекти по МСЕ.
В жп сектора Национална компания „Железопътна инфраструктура“ планира да подаде проект за модернизация на жп участъка от Видин до Срацимир, който е част от жп линията Видин – София. Това направление има огромна нужда от инвестиции, за да бъде модернизирано, и се надяваме частично средствата да дойдат по линия на Механизма за свързване на Европа.
Над 5,5 млн. евро получиха два български проекта за изграждане на 5G свързаност по трансевропейския транспортен коридор Ориент/Източно-Средиземноморски. Ще бъде осигурена високоскоростната връзка по транспортните мрежи и пограничните региони.
По какви други проекти за подобряване на транспортната свързаност МТС си взаимодейства със съседните ни държави?
Още от началото на мандата цялото правителство работи активно за подобряване на транспортната свързаност със съседните страни. Заради геополитическата обстановка в Европа сериозен акцент в момента се поставя върху укрепването на връзките Север - Юг, тъй като те дават алтернатива на преминаването през Черно море. В много активни разговори сме с колегите от Гърция и Румъния, като нашата цел е да се възползваме максимално от финансовата подкрепа по линия на ЕС, за да финансираме стратегически проекти, за които все още не са осигурени средства. Такъв проект е например третият мост над Дунав.
Какви са плановете на министерството за развитието на проекти за интермодални терминали?
В Програма „Транспортна свързаност 2021-2027“ е включено финансиране за такива проекти, което ще се отпуска по отделна схема за подпомагане на интермодални оператори. Тя ще позволи финансирането на дейности, свързани с развитието на интермодалните превози, а предвиденият бюджет е 20 млн. евро.
В момента се работи по подготовката на критериите за набиране на проектни предложения и очаквам до средата на 2024 г. да отворим мярката за кандидатстване.
Споменахте проекта за доставка на железопътен подвижен състав по Националния план за възстановяване и устойчивост, кажете ни нещо повече за напредъка по него. Какви други инвестиции ще може да направи МТС по НПВУ?
Много динамично се развива ситуацията с четирите поръчки за нов подвижен състав. По отношение на 18-те маневрени локомотива по едната позиция предстои да сключим договор с избрания изпълнител, а по позицията за 9 комбинирани машини (на ток и батерии) подадените оферти не отговарят на техническите изисквания и затова процедурата е прекратена. Предстои тя да бъде възобновена.
По процедурата за 20 push-pull влака бяха подадени две оферти, които не отговарят на изискванията. По тази причина тя е прекратена и съгласно разпоредбите на Закона за обществените поръчки предстои да я възобновим като процедура по директно договаряне. В момента изчакваме сроковете за обжалване, след което планираме да поканим фирмите за преговори и договаряне по така заложените изисквания.
По търга за 35 мотрисни влака Комисията за защита на конкуренцията отсъди в полза на жалбоподателя и ние няма да обжалваме това решение пред Върховния административен съд, защото не можем да си позволим да губим повече време в процедури по обжалване. Предстои работна група да прецизира техническата спецификация, като целта е да изчистим изискванията до ниво общи европейски изисквания. След това процедурата ще бъде възобновена отново със срок за подаване на оферти един месец.
Поръчката за 7 двуетажни влака предстои да бъде възобновена и подаването на оферти да приключи съобразно срока, в който е била спряна процедурата. Очакването ми е преди средата на януари да отворим подадените оферти.
През ноември сключихме споразумение с Министерството на финансите за изпълнение на инвестиция от близо 470 млн. лв. за изграждане и подобряване на свързаността в отдалечените и слабонаселени райони на страната. Близо 400 000 българи и 140 общини, в които няма добре развита свързаност, ще имат достъп до високоскоростен интернет.
Каква е визията Ви за развитие на инфраструктурата на пристанищата?
Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ изпълнява редица дейности и проекти, свързани с модернизиране на пристанищата и повишаване на нивото им на конкурентоспособност. Работи се и за ускоряване на прехода към изграждане на брегово захранване с електричество на корабите в българските морски и речни пристанища.
Реализират се и проекти за повишаване на капацитета на българските пристанища от гледна точка на газене и съответно какви кораби могат да бъдат обслужвани у нас. С европейски средства в следващите няколко години ще бъдат направени сериозни инвестиции както в морските, така и в речните пристанища.
Бюджетът на МТС за 2024 г. ще позволи ли да проведете необходимите реформи в проблемните държавни предприятия, за които ведомството отговаря?
Неведнъж съм заявявал, че истински реформи могат да се правят тогава, когато за тях има осигурено финансиране. Министерството вече има одобрен бюджет за следващата година и мога да кажа, че успяхме да защитим финансова рамка, която е наистина добра основа за необходимите реформи в дружества и агенции.
През юли 2023 г. проведохте среща с ръководството на Камарата на строителите в България (КСБ). По какви въпроси ще си партнирате с браншовата организация през новата година?
КСБ е дългогодишен партньор на държавата както в дискусиите за развитие на инфраструктурната свързаност, така и за постигането на целите на транспортната политика. Сътрудничеството между представителите на строителния бранш и изпълнителната власт е ползотворно и вярвам, че ще се надгражда в бъдеще.
Какво ще пожелаете на читателите и на екипа на в. „Строител“ за Новата 2024 г.?
Желая на читателите на в. „Строител“ и на целия екип на изданието много здраве и професионални успехи! И дано през следващите 12 месеца да отразявате все хубави проекти в полза на обществото и икономиката на страната.