Георги Гвоздейков: Надявам се до 2026 България да има ясна стратегия и бизнес план за жп сектора

Интервю на министър Георги Гвоздейков за "Железопътен транспорт", разговора проведе Петър Галев

Човешкият фактор е този, без който железниците няма как да функционират

 

Дълги години интервютата и анализите, свързани с държавните железници, бяха фокусирани върху оцеляването на сектора у нас. На хоризонта не се виждаше светлина, а ръководствата на БДЖ и НКЖИ работеха в условията на постоянни кризи. Когато Георги Гвоздейков пое министерския пост в транспорта, беше съвсем наясно, че нагласите са променени и обществените очаквания вече са свързани не просто със спасяването на държавните железници, а с превръщането им в съвременен превозвач, който да конкурира другите видове транспорт и да привлича по естествен път пътници и товародатели. И че вече говорим не просто за запълване и изпълнение на графика на влаковете, а за качество и по отношение на подвижния състав, и по отношение на инфраструктурата.

Подходът - на държавните железници да се гледа като на нормален бизнес, от който страната ни един ден може да получи дивидент, дава други перспективи на отрасъла и на работещите в него. Точно на този подход, на тази печеливша карта в управленските решения, заложи  и министър Гвоздейков: усилията да се подобри имиджът на железничарската професия, както и доходите в нея се очаква да задържат повече хора в бранша и да привлекат млади кадри.

Попътен вятър железниците ни имат и в лицето на европейските тенденции, които отдавна приоритизират движението с влак като най-ефективен, екологичен и сигурен транспорт. Когато и нашата администрация реално възприеме това, а не просто на думи, имаме шанс за модерна релсова действителност. Искрено се надяваме реалните стъпки в провежданата от министъра на транспорта Георги Гвоздейков политика да доведат до дълго чакания съвременен облик на родната жп инфраструктура и подвижен състав.

Г-н Министър, предстои ротация в правителството. Какво успя да свърши до този момент Министерството на транспорта и съобщенията в сферата на жп транспорта и как оценявате състоянието на сектора?

Още с встъпването в длъжност като министър знаех, че пътят към модернизацията на железопътния транспорт няма да бъде лек. Разбира се, за мен модернизацията в сектора не е само закупуване на нов подвижен състав и рехабилитация на инфраструктурата, а като цяло нова визия за управлението на двете държавни компании – БДЖ и НКЖИ. Много дълго време България не е инвестирала в жп транспорта, както са правили другите европейски държави. По мое мнение на развитието на този вид транспорт трябва да се гледа като на бизнес модел, защото има голямо бъдеще.

Няма да стане бързо, но се надявам, че до 2026, когато по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) трябва да бъдат доставени новите влакове, България да има ясна стратегия и бизнес план. Досега секторът е разчитал изцяло на субсидията от държавата и е липсвала всякаква мисъл за развитие на този продукт и за предоставянето на услуга, от която държавата може да спечели. Може да звучи прекалено оптимистично, но с правилната стратегия и добър план не виждам проблем в бъдеще железопътният транспорт да генерира приход, да се самоиздържа и дори да е на печалба.

По отношение на Български държавни железници, още в края на миналата година започнахме широко пазарно проучване за закупуване на нови влакове в най-кратки срокове. Знаете, че подвижният състав, който ще бъде доставен по ПВУ, покрива 50% от нуждите на БДЖ, а ние трябва да осигурим останалите 50% и искахме това да стане в краткосрочен план. Пазарното проучване трябваше да ни покаже дали големите европейски компании имат в наличност мотрисни влакове и дали планират производство до края на настоящата календарна година, от което ние можем да се възползваме.

През изминалите месеци проведох поредица от срещи с посланици от различни европейски държави и изпратихме запитвания до всички големи производители на подвижен състав в Европа, като целта беше само една – закупуване на нов подвижен състав в кратък срок. И тук е моментът още веднъж да благодаря на посланика на Германия г-жа Ирене Планк, която прие много присърце нашето желание и ни помогна изключително много. БДЖ и Deutsche Bahn вече са във финална фаза на преговори за закупуване на до 70 вагона от подвижния състав на германските железници. С тях националният железопътен превозвач ще модернизира над 20% от подвижния състав, използван в момента, който е на възраст над 40 години. Екип на Министерството на транспорта и съобщенията, както и експерти от БДЖ, в средата на февруари посетиха Германия за финални преговори с немския железопътен превозвач. До края на миналата година тези вагони са били в експлоатация от Deutsche Bahn по линиите Intercity. Подвижният състав е за скорост до 200 км в час, климатизиран, без купета, тип отворено пространство, и притежава всички удобства за пътниците. Това е отличен шанс българското общество най-после да получи така чаканата реформа в железопътния транспорт, която не е направена повече от 30 години. Същевременно в края на миналата година БДЖ подписа договор за доставка на 10 нови локомотива „Сименс Смартрон“. Така общият брой от тази серия у нас ще достигне 25 и това в голяма степен ще реши проблема с недостига на локомотиви. Заедно с немските вагони, които очакваме, графикът за движение на влаковете ще се изпълнява много по-добре и ще намалим драстично закъсненията на влаковете.

Що се касае до Национална компания „Железопътна инфраструктура“, мисля, че компанията има потенциал, който все още не се използва достатъчно. Инвестициите в железопътната инфраструктура също не са на нивото, на което е необходимо. Мащабните проекти, които компанията изпълнява, са управлявани неефективно и във времето са натрупани много проблеми и закъснения.

В последните месеци бяха постигнати и няколко добри неща, които трябва да споменем. Компанията внедри модерна информационна система, която подпомага планирането и управлението на влаковото движение в страната. Тя е от голяма полза както за служителите на НКЖИ, така и за железопътните превозвачи, които могат много лесно да планират своите превози и да получават справки във всеки един момент.

В края на миналата година приключи обновяването на жп гара Стара Загора. Един модерен гаров комплекс, който по нищо не отстъпва на западноевропейските. А през декември бяха завършени два ключови проекта  – директната жп връзка между Пристанище Бургас и вътрешността на страната и реконструкцията на жп гара Искър.

Човешкият фактор е този, без който железниците няма как да функционират. Това са близо 20  000 души, за които железопътният транспорт е начин на живот. Хора, които са отдадени на професията си и именно затова трябва да бъдат ценени. В края на октомври 2023 организирах среща с ръководители на дружествата и служители в системата. На тази среща поех ангажимент за вдигане на възнагражденията им и подобряване на условията на труд.

От началото на годината заплатите в БДЖ и НКЖИ са увеличени с близо 20%. Така че една част от ангажимента е изпълнена. Моята цел е тази професия да бъде не само конкурентна на пазара на труда, но и желана от младите хора.

Как виждате във времето доставката на новите влакове и има ли опасност от закъснение и загуба на предвидените за целта средства по Плана за възстановяване и устойчивост?

Ако трябва да разделим на две части модернизацията на подвижния състав, първата е доставката на немските вагони от Deutsche Bahn, които се надявам още през пролетта да са в България. Втората част е проектът по Плана за възстановяване и устойчивост, по който също работим ежедневно.

Конкретно на въпроса  – правим всичко възможно, за да не загубим средства. В момента отново сме стартирали процедурите. Смело мога да заявя, че сме на прав път за осъществяване на процедурите и привеждането им до успешен край. Вече имаме договор за доставка на 9 електрически маневрени локомотива. За другите 9 ще проведем процедурата наново. Процедурите за 7 двуетажни влака и за 35 мотрисни влака са открити отново, като сме опростили техническите изисквания до базово ниво, каквото се произвежда и използва в Европа. Що се касае до поръчката за 20 едноетажни влака, в момента сме в процедура за пряко договаряне с двамата участници, които бяха подали оферти. Законът за обществените поръчки ни дава възможност, ако подадените оферти не отговарят на изискванията, да продължим на следващ етап, като преминем към пряко договаряне. Това означава, че даваме възможност на участвалите в откритата процедура фирми да подадат нови оферти. Важно е да се отбележи, че всичко, което правим по тези процедури, е прозрачно и е съгласно българското и европейското законодателство.

Кои са най-важните проекти в сферата на жп инфраструктурата и с какви проблеми се сблъсквате там?

Много е важно през тази година да постигнем значителен напредък по проектите в Програма „Транспортна свързаност“ 2021–2027, защото се намираме в четвъртата година от програмния период, а това са едни от най-мащабните проекти в страната. В железопътния сектор голяма част от проектите са прехвърлени от ОПТТИ 2014–2020, така че при тях няма да има прекъсване.

Както споменах, НКЖИ е компания с огромен финансов ресурс, който във времето не е използван ефективно. Доста от проектите са забавени или спрени поради сключени неизгодни договори. Разбира се, отчитам и обстоятелствата, които не зависят от НКЖИ  – забавени доставки на материали, отчуждителни процедури, инфлационни процеси, войната в Украйна, ковид кризата. Фактори, които влияят на изпълнителите, съответно и на самите проекти, но не можем да търсим вината само в тях.

Това, което правим в момента, е да оптимизираме времето за пътуване там, където е възможно. С НКЖИ работим по увеличение на скоростта на местата, където това е допустимо. Мисля, че за летния сезон след доставката на подвижния състав от Германия ще можем по някои линии да предоставим конкурентна услуга на автомобилния транспорт.